CLICK HERE FOR THOUSANDS OF FREE BLOGGER TEMPLATES »

сряда, 16 януари 2008 г.

МРАК...

Мрак, прегръдка хладна. Грее пълната Луна и вой самотен отеква в душата ми.

Мрак, самотна разходка. И улици безлюдни безкрайно се простират в сърцето ми. Студен дъх и облаци мрачни. Леден дъжд облива тялото ми. Някак диво, но спокойно.

Искам да извикам всякаш някой ще ме чуе. Мрак - приятел и любим. Мисли безнадеждни оставят ме без дъх.

Не искам Светлина, не искам Слънцето да грее. Как смее само! Искам само Мрак да е около мен, толкова познат. Затварям очи и той е вътре в мен. Обгърнал ме е нежно като топло одеало, като прегръдка на любим. Болката е силна, но позната и ми дава сила. Чакам да настъпи нощ с трепет непознат.

Да съм сама, с болката си, удавена в дъжда на сълзите си. Да се отдам на Мрака в мен и да заспя свита на кълбо под лунна светлина. Сама.

1 коментара:

Анонимен каза...

Невероятно е ...