CLICK HERE FOR THOUSANDS OF FREE BLOGGER TEMPLATES »

събота, 28 януари 2012 г.

Tarja Turunen за 5-ти път в България

Концертите за тази година за мен започнаха със снощния концерт на Tarja Turunen. Това ми беше третия неин концерт.

Концерта имаше доста проблеми в организацията. Зала Армеец е много хубава зала, обширна, звука беше наистина впечатляващо добър! Обаче незнайно защо се наложи да чакаме около час в студа - при положение че концерта беше обявен от 20 часа, а щяли да пускат от 18:30 в залата, ни пуснаха чак в 20:30 часа. Сценката отвън наподобяваше финалните кадри от Титаник, когато замръзващите хора се скупчваха един до друг, а леден дъх едва излиза от устите им. Добре че имаше и подготвени хора, които си разменяха малки бутилчици със странна течност, която с усмивка на уста наричаха "донесъл съм си чай".

След концерта пък огромните гигантски опашки на гардероба и мудните гардеробиери, може определено да ти скъса нервите. Да не говорим и как, аджеба човек да се прибере след такъв концерт, когато заради закъснението в програмата нямаше транспорт, такситата бяха свършили и или даваше заето или казваха "няма коли в района, ще чакате ли?". Накрая викаш Неволята и айде отново през снежните преспи пеша.

Но да се върна на концерта. Едно от най-хубавите неща на това, че концерта се отложи от предната вечер беше, че нямало да има подгряващи групи. Да, да, ама не:) Дойдоха едни супер странни италианци "SCALA MERCALLI", които пищяха, трещяха, скърцаха в някакъв половин часов музикален (ако може да се нарече така) тотален хаос. Мерси много, ама ...... нямаше нужда да се стараете да летите до София.

След това след още половин час пореден саунд чек, най накрая на сцената се издигна прозрачен плат с лика на Таря и започна същинската част. Тук е момента да кажа, че Таря винаги ми е била на сърцето. Nightwish е една от първите групи, които ме въведоха в света на метъла. И за мен тази група винаги ще е с вокалистка Таря. Новият им вариант с Анете не е никак по мой вкус. Затова макар да уважавам Марко и Туомаш, истината е, че Таря без Nightwish за мен е милион пъти по-добре отколкото Nightwish без Таря.

Тя отново се раздаде и умили от любовта на публиката. Това определено са си взаимни чувства. Пя, танцува, куфя, говори на български .... беше прекрасно както винаги! Продължава да има леко смешен акцент като произнася английските думички по финландско му (Scared - Skirt; Immortal - Imoral; there - dir; never - niver и т.н.), но това е по-скоро сладко, отколкото дразнещо. А за гласът й нямам думи - наистина не случайно я наричат Финландският славей. Уникална жена, уникален глас, уникално излъчване.



Не мога да не спомена "Звярът" Майк Терана, който определено ми е страшно симпатичен. Невероятен е на барабаните, направо ни подлуди със своя сет. Трещеше, въртеше палките, все едно е на гимнастическо шоу! По-едно време тотално загубих ориентация къде са му ръцете и палките,а понякога си мисля, че има повече от две ръце:)



Винаги предизвиква нежност в мен и невероятния челист (ex-Apocalyptica) Макс Лиля. Той и Таря изпълниха невероятен акустичен сет, който може да стопи всяко сърце.



Това е и сетлиста, който изпълниха:

--- Intro - If You Believe
01. Anteroom Of Death
02. Lost Northern Star
03. Naiad
04. I Walk Alone
05. Dark Star
06. Drum Solo
07. Little Lies
08. Into The Sun
09. Bless The Child (NIGHTWISH)
10. Rivers Of Lust / Minor Heaven / Montanas de Silencio / Sing For Me / I Feel Immortal (Acoustic)
11. Never Enough
12. In For A Kill
Бис:
13. Where Were You Last Night (A. Bagger) / Heaven Is a Place on Earth (B.Carlisle) / Living On A Prayer (BON JOVI)
14. Die Alive
15. Until My Last Breath
--- Outro – Outlanders<

Определно ми липсваше Nemo и Wishmaster, но пък Bless the child го изпълни за първи път на българска сцена (ако не се бъркам).

Чакаме я отново през следващия Април и се надявам отново да имам възможност да я видя.

Снимките са от Metal Katehizis.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Вдъхновение...Pierre Leszczyk

Днес отново се завръщам към този блог, не защото мрака отново е надделял в мен, а защото имам нужда баланса отново да бъде възстановен. Истината е, че без тази мрачна част от мен имам силното усещане за липса, непълноценност.

Имам желанието да ви представя в няколко последователни поста хора, които истински са ми повлияли и ме вдъхновяват постоянно.

Един от хората, на които се възхищавам е фотографът Pierre Leszczyk. Снимките му са основно посветени на готика, викторианството, стиймпънка. Уникален почерк, прекрасни творения, които могат да те пренесат директно в миналото. Възхищавам се и на него и на неговия приятелски кръг, с които организират балове и се костюмират в истински дрехи от епохите, на които са посветени тези балове. Просто невероятно!

Ето го и него:



И част от най-любимите ми негови снимки. Повече можете да видите на Facebook страницата му.






И костюми: